Нека мечът
пронизващ гордостта ти
проникне толкова дълбоко

и проправи път с острието си
навътре и надолу
до най-смирената рана,
която твърде дълго отбраняваш със своите реакции

Остани там
докато изплачеш отровата
на прикриването

и влез в извора,
който някога си мислил за рана,
от който блика разбиране
и прошка

Остани там и приеми
трансформацията
докато твоя най-дълбок срам,
предаден на светлината
станете твой флаг на честта

Във великата победа
не се налага вече
да отхвърляш себе си

Точно с този героичен отказ
да скриеш болката си
допускаш на Божията благодат
в сърцето си

Ти променяш света
чрез промяна на своите модели

усещай болката си
докрай
до точката, в която разцъфва
прошката

Ти пресътворяваш миналото си сега

с твоята смелост
да не трупаш повече болка,
неизбежно ферментираща
в боен арсенал

Ти претапяш тези оръжия
в лопати
и с тях
обръщаш почвата, 
от която ще се въздигне новия свят.

Chelan Harkin