Един разговор воден от Асоциацията за възстановително правосъдие в България
В първия от разговорите ни, посветен на възможността за „възстановително“ училище
се срещнаха проекти и застъпници за помирителни подходи в случаи на сблъсък между
децата в клас и в училище.
В продължението на този разговор направихме опит за разбиране на контекста, в който
конфликтуваме в училище. Става въпрос за моделите, които усвояваме от уроците по
история, литература, география, философия и други хуманитарни дисциплини. Закърмени сме с пиетет към героите, към справедливото отмъщение, към саможертвата, към справед-ливото (или не) насилие и др. Историята, която изучаваме е тази на нация, родена в смъртна схватка с други нации. Литературата следва националната история на героичното насилие. Отказът от насилие понякога се счита за слабост, която, понякога, достига до предателство.
Какви са алтернативите на справедливото насилие, справедливото отмъщение, на мира
изобщо?
Има ли привилегировани жертви на организираното насилие в хода на политическите
процеси и репресии?
Във вторият от поредицата разговори „За конфликтите в училище“, водени от
Асоциацията за възстановително правосъдие – България поставихме на фокус въпросите:
- Какъв е разказът за конфликта, съдържащ се в учебната програма по хуманитарни
науки (национална и световна литература, национална и световна история? - Какъв е разказът за конфликта, съдържащ се в администрирането / управлението
на училището?, - Какво означава това за всички участници в споровете и конфликтите, които
възникват в училище?
Модератор на дискусията: доц. д-р Румен Петров, НБУ.
