Речник на основните понятия

Възстановителното правосъдие е обобщаваща идея и на практика функционира посредством различни модели, наричани още практики, механизми, програми или инструменти. Най-широко разпространените от тях са:
 
Медиация между жертвата и извършителя на престъплението – най-общо тя може да се определи като доброволен и неформален процес, при който жертвата на дадено престъпление се среща на неутрална територия с извършителя и с помощта на трето незаинтересувано лице - медиатор се стремят да постигнат споразумение относно последиците на извършеното престъпление. На практика с този модел започва съвременното разпространение на възстановително правосъдие, макар, че редица традиционни практики инкорпорират много от неговите същностни черти. Първоначалният опит е Програмата за помирение между жертвата и извършителя на престъплението, която е инициирана в Китчънър, малък град в Онтарио, Канада, в началото на 70-те години на двадесети век. Служител от офиса по пробация и доброволец от църквата започват иновационен експеримент по повод вандалски действия на двама пияни младежи. Те успяват да убедят извършителите и техните 21 жертви заедно да оценят вредите и да договорят поправянето им. Тези първоначално неформални срещи еволюират в организирани програми за помирение и медиация между жертвите и извършителите на престъпления, които програми са спонсорирани от църквата, правителството и различни обществени групи и формации. Обучени медиатори улесняват преговорите между жертвите и извършителите и започват да формират убеждението, че това би могло да стане практика. Тази инициатива е последвана от други подобни в Канада, а впоследствие и в САЩ. Така концепцията, заложена в експерименталния проект, започва да се възприема все по-широко, възпроизведена е в над 120 общини в САЩ, а така също и в редица други страни по света.
 
Фамилни конференции /Семейно-групово конфериране/ - традиционни практики, първоначално използвани от коренното население на Нова Зеландия и Австралия; впоследствие законодателно установени форуми, в които участват извършителите на правона-рушения (предимно непълнолетни лица) и техните жертви; родителите, приятелите и други лица, които пострадалият и извършителят уважават; представители на различни институции - полиция, социални служби и т.н. Те обсъждат правонарушението, неговите последици, необходимите репарации, които са удовлетворителни за жертвата, поемат съвместни ангажименти, които да предпазят извършителя от по-нататъшно развитие на криминалната му кариера. Тези практики съществуват в различни разновидности:
Така например при модела, който се практикува в Нова Зеландия, форумът се ръководи от специален координатор по младежката престъпност, който изпълнява ролята на посредник между семейството на извършителя и полицията. Акцентът е върху обсъждането на плана за възстановяване на ситуацията и за поправяне на извършителя. При т.нар. Wagga-Wagga модел форумът се ръководи от полицейски служител. Посочените практики от Австралия и Нова Зеландия впоследствие са възприети в Америка, Европа и Африка и понастоящем се прилагат широко, с известни модификации.
 
Разновидност на този модел се явява конферирането в рамките на общността. Става реч за обсъждания, касаещи деяния, към които има отношение непосредствената обкръжаваща среда на жертвата и извършителя - напр. живущите в квартала, работодателят, колегите и т.н. Другата им специфика е, че извършителите по правило са пълнолетни. Общността е отговорна и за изпълнението на постигнатото споразумение.  Моделът е особено популярен във Великобритания.
 
Възстановително конфериране - по естеството си представлява хибрид между медиацията и семейно-груповото конфериране. Това е процес, ръководен от полицейски служител, в който жертвата, извършителят и лица, които ги поддържат (обикновено членове на семейството и приятели) обсъждат измеренията на престъплението и начините за "изправяне на ситуацията". Този механизъм е разпространен най-вече в Англия и Ирландия. Прилага се предимно при непълнолетни извършители.
 
Възстановително предупреждение – процес, който за пръв път е приложен в Обединеното Кралство от полицията в областта Темз Вали. Използва метода на възстановителното конфериране да предупреди извършителите на различни видове престъпни деяния. От 1998 г. насам при всички предупреждения, порицания и окончателни предупреждения се използва този подход. Извършителят се насърчава да помисли за ефекта от действията си върху жертвата, която не присъства на форума.
 
Осъждащи кръгове (напоследък  наричани “умиротворителни кръгове”, решаващи-проблемите или  просто кръгове) - практика, която е типична за коренното население на Северна Америка. С нея се цели преодоляването на характерния индивидуализъм на медиацията между жертвата и извършителя на престъплението като се предлага нов, ориентиран към общността фокус. Специално сформирани групи, включващи членове на общността, обсъждат и решават проблемите, произтичащи от престъплението. Една от основните цели е "лекуване" на общността след престъпния акт. Този механизъм на възстановителното правосъдие е приложим в традиционните общества, със запазени връзки между отделните им членове .
  
Комисии за истина и помирение - през 1997 г. в Южноафриканската република програмата „Обществен мир” стартира експеримент за конструиране на модел, съсредоточен върху мобилизиране на местните познания и способности за разрешаване на конфликти и изграждане на обществото. Проектът е проведен в Зуелетемба, община близо до Устър. Комисиите за истина и помирение са формирани от местни жители, които се занимават с умиротворяване - разрешаване на специфични конфликти, включително граждански и наказателни.
Комисиите за истина и помирение първоначално получават почти всички препращания на случаи към тях директно от общността, а не от полицията или от съда. Докато проектът се е развивал обаче, се наблюдава засилено взаимодействие с държавни агенции, най-вече с полицията. Процесът не следва стриктни процедурни правила, въпреки че съществуват „стъпки в умиротворяването”, които се спазват по-скоро като указания, отколкото като задължителни норми. Комисиите развиват собствен кодекс с добри практики, като всички техники за разрешаване на конфликти трябва да са основани на закона и да се придържат към кодекса. Процесът на умиротворяване не включва в себе си осъждане, а по-скоро акцентира върху откриването на това какво може да се направи, за да се редуцира или елиминира проблема. Последствията от умиротворителните срещи по своята природа са възстановителни: извинения, поправяне на вредата или финансова компенсация. 

Видимо от този кратък обзор, съществува голямо разнообразие в организационната рамка, институционализацията и операционната философия на всеки един модел. Все пак, биха могли да се откроят следните общи белези на възстановителните модели: