Манифест за възстановително правосъдие и правата на човека

МАНИФЕСТ

за възстановително правосъдие и правата на човека

Седмица на възстановителното правосъдие 2025 | 18 ноември 2025 г.

Преамбюл

Възстановителното правосъдие предлага визия за справедливост, основана на достойнство, участие, отговорност и възстановяване. Този подход е в тясно съответствие както с основните принципи на правата на човека, така и с нарастващото глобално движение към правосъдие, ориентирано към хората. Възстановителното правосъдие предлага холистичен, ориентиран към хората подход към правосъдието, който предоставя свобода на действие и достойнство на пострадалите или причинилите вреда, както и на техните по-широки общности, като се обръща внимание на нуждите на всички заинтересовани страни. Възстановителното правосъдие признава, че вредата е релационна. То поставя засегнатите от вредата в центъра. Подкрепя правото им да бъдат изслушани, правото на смислено участие и правото да търсят правна защита. То насърчава поемането на отговорност от лицето, което е причинило вредата, възстановяването на вредата, реинтеграцията и социалното сближаване. То защитава присъщото достойнство на всяко човешко същество, което е въвлечено.

Въпреки това достъпът до възстановително правосъдие не се осигурява еднакво, което изключва много хора от този път. Стремим се към равен и доброволен достъп до възстановително правосъдие за всеки човек, по всяко време и във всеки случай.

Призив

Представяме си общества, където възстановителните ценности, подходи и практики са неразделна част от защитата на човешкото достойнство; където отделните лица и общностите могат да търсят възстановяване, а не отмъщение; и където правата на човека се реализират чрез процеси, които възстановяват взаимоотношенията, укрепват социалните връзки и култивират мир.

Затова призоваваме за признаване на възстановителното правосъдие като средство за защита на правата на човека и за признаване на достъпа до възстановително правосъдие като неразделна част от съществуващите права на човека, свързани с правосъдието.

Включването на възстановителното правосъдие в рамката на правата на човека води до две ключови ползи:

1. Защита на правата на човека: То позиционира възстановителното правосъдие като мощен инструмент за прилагане и реализиране на съществуващите права на човека, насърчавайки по-приобщаваща, ориентирана към хората и ефективна система на правосъдие, която наистина обслужва нуждите на отделните лица и общностите.
2. Укрепване на глобалния ангажимент за достъп до възстановително правосъдие: То засилва международната подкрепа за универсален достъп до ценности, подходи и практики на възстановителното правосъдие, основани на правото на справедлив, равен и недискриминационен достъп до правосъдие. Това гарантира, че достъпът до възстановителни процеси става право за всички, а не привилегия за малцина.

I. Зачитане на правата на човека

1. Зачитане на човешкото достойнство

Принципът на достойнството е крайъгълен камък на рамката за правата на човека, както е подчертано в преамбюла на Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ) и в член 1, който декларира, че „всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права“. Правосъдните системи, традиционно са фокусирани предимно върху правната вина и наказание, често не успяват да зачитат и защитават правата и достойнството на тези, които са претърпели или са причинили вреда. Възстановителното правосъдие, за разлика от това, защитава присъщото достойнство на всеки индивид. То предоставя на пострадалия глас, на лицето, което е причинило вредата, шанс да поеме отговорност, а на общностите – роля в изцелението.

Основните принципи на ООН за използване на програми за възстановително правосъдие по наказателни дела потвърждават това, като заявяват, че „възстановителното правосъдие зачита достойнството и равенството на всеки човек, изгражда разбирателство и насърчава социалната хармония чрез изцелението на жертви, правонарушители и общности.“ Чрез привеждане в съответствие със стандарти като Правилата на Нелсън Мандела и предоставяне на лицата, причинили вреда, с междуличностни и емоционални умения, възстановителното правосъдие операционализира тези международни стандарти, предлагайки рамка за правосъдие, която защитава достойнството и насърчава реинтеграцията в обществото. Като ориентирана към хората практика, то работи и за преодоляване на системните бариери пред достъпа до справедливо и равно правосъдие, основано на раса, пол, език, религия, политически убеждения, национален или социален произход, имущество, рождение или друг статут на дадено лице (ВДПЧ, членове 2 и 5).

• Укрепване на човешките права, свързани с правосъдието

Възстановителното правосъдие постига справедливост по начини, които зачитат и укрепват основните права, формулирани във Всеобщата декларация за правата на човека. Това включва свобода от изтезания и нечовешко или унизително отношение (ВДПЧ, член 5); правото на признаване навсякъде като личност пред закона (ВДПЧ, член 6); правото на равенство пред закона без дискриминация (ВДПЧ, член 7). Възстановителното правосъдие също така насърчава правото на ефективни средства за защита (ВДПЧ, член 8) и правото на справедлив процес (ВДПЧ, член 10), като предлага по-гъвкав и индивидуализиран подход към правосъдието, осигурявайки пропорционални резултати, съобразени с контекста на всеки случай.

Като дава глас на всяка участваща страна, то защитава правото на свобода на изразяване (ВДПЧ, член 19). Освен това, възстановителното правосъдие предоставя път за справяне със системни предизвикателства, като забавяния и натрупване на дела в съда, облекчавайки натиска върху формалните системи, като същевременно насърчава навременното и ефективно правосъдие, подкрепя задълженията към общността, зачитането на правата и свободите на другите и отговаря на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благосъстояние в едно демократично общество (ВДПЧ, член 29).

• Достъп до възстановително правосъдие като присъщо право

Като емпирично доказан инструмент както за предотвратяване, така и за отстраняване на вреди, възстановителното правосъдие е незаменим механизъм за защита и справяне с нарушения на човешките права. Те включват, но не се ограничават до: правото на живот, свобода и сигурност на личността (ВДПЧ, член 3); правото на собственост (ВДПЧ, член 17); правото на свобода на мисълта, съвестта и религията (ВДПЧ, член 18).

• Специфични приложения: Правата на детето и правата на коренното население и културата

Възстановителното правосъдие е широко признато като по-ефективен подход за децата, които са в контакт със закона, отколкото ретрибутивните системи. Общ коментар № 24 на Комитета по правата на детето относно правата на децата в системата на правосъдието за деца подчертава значението на възстановителното правосъдие в този контекст.

Освен това, много практики за възстановително правосъдие са вкоренени в подходите за правосъдие на коренното население. Чрез привеждане в съответствие с принципите на културна почтеност, самоопределение и уважение към традиционните практики, възстановителното правосъдие предлага културно чувствителен подход, който зачита многообразието и избягва налагането на доминиращи правни рамки на общностите на коренното население.

II. Достъп до възстановително правосъдие като присъщо право

Въпреки че възстановителното правосъдие е ясно средство за защита на правата на човека, настоящият достъп е ограничен от ограничителни правни рамки, селективни механизми за насочване и липса на добре финансирани, висококачествени услуги и обществено образование. Следователно, универсалният достъп до възстановително правосъдие трябва да бъде признат като право, за да се гарантира, че хората имат право на свободен и равен достъп до правосъдие. Без осигуряване на този достъп, правата на достъп до правосъдие и справедлив процес не могат да бъдат напълно постигнати.

Този манифест се основава на Декларацията от Картахена [за възстановителното правосъдие], която очертава достъпа до възстановително правосъдие като човешко право.

Издадена от IV Латиноамерикански конгрес по възстановително правосъдие през 2022 г., Декларацията от Картахена очертава това право като тясно свързано с Всеобщата декларация за правата на човека, обхващаща правата на достойнство и равно третиране, свободата на участие в разрешаването на конфликт чрез възстановителен процес и правото на изразяване и изслушване. Призовава за признаване на възстановителния подход като нова парадигма за обществата, която позволява укрепване на социалните връзки и изграждане на общество, пропито от култура на мира.

Призив за действие

Призоваваме всички участници — включително държави, институции за правата на човека, специалисти по възстановително правосъдие, гражданското общество и академичните среди — да:

• Публично подкрепят този Манифест и Декларацията от Картахена.
• Да изградят официален диалог между организациите за възстановително правосъдие и правата на човека.
• Да интегрират възстановителното правосъдие в стратегиите, стандартите и инструментите за правата на човека.
• Да включат възстановителното правосъдие като опция, основана на правата, на всеки етап от континуума на правосъдието.
• Да инициират, събират и разпространяват повече емпирични доказателства и да насърчават нови изследвания и оценки.
• Да инвестират във висококачествени, достъпни услуги за възстановително правосъдие за всички.
• Да възлагат, генерират и разпространяват солидни доказателства за информиране на политиките и практиката.
• Да ангажират регионални и международни механизми за правата на човека (включително Европейския съюз, Организацията на обединените нации, Съвета на Европа) за насърчаване на признаването и прилагането.

Отидете на: http://www.euforumrj.org/manifesto-restorative-justice-and-human-rights, за да се запознаете с оригиналния текст и да подпишете манифеста.      

От:

• African Forum for Restorative Justice
• Australian Association for Restorative Justice
• Bidi Koorliny Aboriginal Corporation (Australia)
• Critical Restorative Justice School (Brazil)
• European Forum for Restorative Justice
• International Institute for Restorative Practices (USA)
• Institute of Conflict Resolution (Bulgaria)
• Latin American Forum for Restorative Justice
• Leuven Restorative City (Belgium)
• Ligand (vzw Oranjehuis, Belgium)
• Magliana’80 Cooperativa (Italy)
• Moderator – Forum voor herstelrecht en bemiddeling (Belgium)
• National Association of Community and Restorative Justice (USA)
• Nepal Forum for Restorative Justice
• Nessuno Tocchi Caino (Italy)
• Oñati International Institute for the Sociology of Law (Spain)
• ReStart o.z. (Slovakia)
• Restorative Justice Association (Bulgaria)
• Restorative Houston (USA)
• Restorative Justice Nederland (Netherlands)
• Restorative Practices Team of the Department of Humanities and Social Sciences,
• University of Sassari (Italy)
• RuaCrew (Estonia)
• Safe and Resilient Society, Centre of Expertise – Avans University of Applied Sciences (Netherlands)
• Space2face (United Kingdom)
• Tempio Pausania (municipality, Italy)
• The Restorative Justice & Practice Lab of the Basque Institute of Criminology – University of the Basque Country (Spain)
• The Restorative Lab (United Kingdom)
• Transforming Conflict – National Centre for Relational and Restorative Practice in Youth and Community Settings (United Kingdom)
• Why me? (United Kingdom)
• Zehr Institute For Restorative Justice (USA)